На море и екскурзия в Кипър Агия Напа

 

Агия Напа е едно чудесно място за лятна отпуска и релакс на хубав плаж и чиста вода и добър избор за кратка семейна екскурзия.

Нашата отправна точка беше София и с полет на Уизеър се придвижихме до Ларнака. Ако летите със самолет, не пропускайте гледката, която се откроява от захода на самолета при приземяването! Невероятна красота е....

След като кацнахме успешно в Ларнака към 8 часа сутринта хванахме автобус 425 от летището до Финикудес. Автобусът спря в близост и трябваше малко да походим до спирката на Финикудес, за да хванем автобус за Агия Напа. 

На спирката има разписания за различни дестинации, но нас ни интересуваше рейс за нашето курортче. Ние си отделихме време да се поразходим по променадата и да изпием по едно черно кафе преди да потеглим за Напа.

Цената на билета се заплаща в автобуса и зависи с коя компания се пътува.

На отиване билетът беше по 4 евра на човек, а на връщане беше по 1.50 евра. 

Ние пътувахме в края на април 2024г и голяма част от хотелите и заведенията все още бяха затворени. Сезонът не беше започнал, а и времето все още не ставаше много за плаж, въпреки че имаше плажуващи вече.

Има не малко хубави хотели, а всичко наоколо е в зеленина и се поддържа чисто, както от местните, така и от туристите. 

Въпреки че беше ветровито и не много топло, плажът беше много привлекателен за нас. Пясъкът е ситен, а водата е чиста и много солена. Като поизсъхнахме след къпането солта я усещахме осезаемо по кажата си.

Цената на шезлонгите и чадърите е по-ниска от миналогодишните цени по нашето море. 

След като не ставаше много за плаж, основно за нас бяха разходките из Агия Напа. На това място има какво да се види и да се понаучат някои неща. За нас ново и интересно беше, че в Кипър се гледат много магарета. Също така тук има музей с оръдия на труда, които вече са архаично остарели и заменени с механизирани машини за селскостопанска работа. 

Аз съм от това поколение българи, които знаем какво е рало и как се е орало с него. Сега в нашата държава много хора не познават тези оръдия на труда и не знаят как техните предци са обработвали земите си с тях. 

Нещо повече, сега при нас думата селянин е обидна, а не се асоцира като етап от нашето историческо развитие. Но мъдрите хора са запомнили поговорката за дървото без корени......

Това са рала, с които някога се е работила земята и хората с тях са изкарвали прехраната си. 

Дори е технологично напреднали ние трябва да познаваме периодите, през които сме преминали и да осъзнаем, че трудът е в основата на прогреса!

Освен тази забележителност в Агия Напа, свързана със селското стопанство и храната има и една невероятна църква. 

Религията е спасявала хората в тежки моменти и от църковните средища е тръгвало просвещението. Много е въздействащо това място и ни остави безмълвни, но и някак душевно успокоени.

Понеже нашият престой съвпадна с наближаващите великденски празници градчето беше добре украсено. Тази украса създаваше радост и настроение за предстоящите светли празници.  

И за малкото време прекарано в Агия Напа успяхме да се насладим на плажа и да разгледаме забележителностите на града. 

За да се насладим на обикалянето и дългото ходене, е важно да си осигурим и максимален комфорт и удобство за краката с подходящи обувки и стелки

Определно бих избрала отново Агия Напа за наша семейна почивка или просто за една приятна екскурзийка. А пък има и удобен транспорт до Ларнака и летището, което го прави предпочитано място за много туристи. 

Автор: Мирослава Владимирова 

Уикенд в Ларнака Кипър

 

Желанието ни да видим потъналия кораб Зенобия, недалеч от пристанището на Ларнака, ни отведе до следващата ни дестинация Кипър.

Намерихме си евтини билети от София до Ларнака за предпоследната седмица на месец април 2024г. Пътувахме само с една чанта за ръчен багаж и едно закупено място в самолета, за да може съпругът ми да седне пред мен и да му надувам главата по време на полета. 

Полетът ни беше с Уизеър в 6 часа от терминал 1 на Летще София и към 8.05 кацнахме благополучно в Ларнака. Заходът на самолета над Ларнака открива красива гледка над Соленото езеро и градът.

Още с пристигането си започнахме да се радваме на красотата, която виждахме от самолета.

След като кацнахме от летището хванахме автобус 425 и слязохме в централната част на града близо до променанадата Финикудес. 

От тук тръгват много автобуси до различни дестинации в Кипър като Никозия, Нагия Апа, Пафос и други.

Понеже беше рано се поразходихме по пешеходната алея, видяхме пристанището и павилиончетата на туристическите агенции, които предлагаха различни трипове. След което решихме да седнем да изпием по едно кафе и да хапнем нещо. Така нашият избор беше Неро кафе, където си поръчахме черно кафе за разбуждане и два сладкиша - морковен кекес и ябълков пай, които се оказаха много вкусни.

И докато си отпивахме от кафето обмисляхме какви мероприятия да си организираме за тези два дни. Така стана към 10 часа и решихме да отидем в хотела, който си бяхме резервирали през букинг. Хотелът е с много добра локация и съвсем близо до пристанището, църквата и крепостта. Предлагането на закуска също наклони везните за резервация в този хотел.

За наша радост стаята ни беше готова и ние можехме да се настаним. Стаята имаше една голяма спалня и две единични легла, защото резервацията ни беше за 3-ма човека.

Нашата визита в Кипър съвпадна с провеждането на турнир по плажен тенис. Така по време на вкусната закуска в хотела виждахме и отбора на Полша, който беше отседнал в този хотел. Останахме удовлетворени от избора на хотел за нашия двудневен престой в Ларнака.

След като се поосвежихме излязохме на разходка из района. Разходихме се по крайбрежната алея, минахме през пристанището,за да си купим трип с корабче до Зенобия за следващия ден от 10 до 12 часа. В остатъка от нашия първи ден в Ларнака разгледахме църквата Свети Лазар, крепостта на пристанището и пешком стигнахме до плажа Макензи. 

Най-често хапвахме в в заведението Alexander, където опитвахме основно традиционни и местни ястия - като мусака, сувлаки и халуми. Като комплимент от заведението поднасят купичка с пуканки, а сметката за плащане се носи в малка чашка и се оставя на масата. Имаше възможност за плащане на сметката за консумацията в евра в кеш или с банкова карта.

Всичко беше много вкусно, но цените са малко високи. Порциите са големи и може да се вземе в кутия за хапване по-късно.

Има много украинци, които са се заселили в Ларнака. Общността им е обособила едно местенце в еспланадата Финикудес, което показва тяхното отношение към случващото се в тяхната страна. 

Това място спира много туристи и всички ние осъзнаваме, че сме истински щастливци, защото не сме принудени да бягаме от собствените си домове!

Тук в Ларнака ние успяхме да срещнем и една българка, която работеше като камериерка в хотела. От нея се информирахме, че наемите са се вдигнали много и детските градини са много скъпи. 

Също така разбрахме, че има много африканци и украинци, живеещи в Ларнака, които са основна трудова конкуренция на нашенците. От разказа на Мария ни стана ясно, че много българи, работещи в Кипър, започват да се връщат в България, защото скъпата храна, високите наеми и допълнителните битови разходи не оправдават гурбетчииството им там. Освен това животът не бил толкова спокоен, колкото в годините преди пандемията, а нападенията и обирите са се увеличили. 

Усетихме една носталгия в тази наша българка, която обмисляше евентуално завръщане в България. 

Но нашето намерение беше да се разходим до Зенобия и ние го реализирахме. Пътуването е с продължителност 2 часа и трипът започва от пристанището в Ларнака.

От палубата на корабчето се слиза в долната част и се наблюдава заобикалящият ни морски свят. Удобно седнали на пейката можехме да гледаме през прозорците псажи с риба, морското дъно и да разгледаме потъналия ферибот Зенобия.

След като разгледахме потъналия ферибот имахме малък престой за около 20 минути и всеки желаещ да поплува около корабчето можеше да го направи. Водата беше студена и ние със съпруга ми се въздържахме от плуване в морето над Зенобия. Имаше и друго корабче, което организираше гмуркане и разглеждане на кораба отвътре.

Трипът ни завърши с акустиране в пристанището и последващи разходки из Ларнака. Плажът до Финикудес не ни допадна много, защото пяъкът беше като пръст или глина, а морето беше мръсно. Разбира се, че не пропуснахме да си потопим краката в него и да поседим на шезлонг за кратко. 

За мен беше ново, че се отглеждат много магарета в Кипър и по тази причина се разглежда възможността за предлагане на продукти като магарешко сирене, магарашеко мляко и пр. 

Забелязах, че в сапуните и някои козметични продукти присъства магарешкото мляко като съставка.

Този първи ден от нашия уикенд в Ларнака мина бързо и почти неусетно, но умората започна да ни наляга. 

За следващия ден бяхме решили да отидем до Агия Напа, да поплажуваме малко и да разгледаме това курортно селище. Но за това курортно местенце съм разказала в друга статия.

Автор: Мирослава Владимирова

Разходка из Северозапада

 От доста време планирам обиколка на селата около Дунава във Видинска област. И тази възможност ми се отдаде в последния ден на месец март 2023 г. За целта ми трябваше кола, която любезно ни беше предоставена от моите родители и личен шофьор, в лицето на моя син, който да ми ходи по акъла.

Отправна точка ни беше гр Видин и решихме първо да минем през селото на моя съпруг Слана Бара, за да посвършим малко работа.

След като се потрудихме 2 часа в това село, с моя син тръгнахме за Брегово.

 За наше щастие видяхме един уреден център, функциониращо читалище и работещо училище. 

В Брегово имаше банкомат и Аптека, което си ме зарадва. Не зная броят на населението колко е, но това е едно добре уредено селище на границата с Република Сърбия. 

От Брегово със сина ми потеглихме за Ново село, за да видим известната винарна там.

Пътуването беше спокойно и нямаше голям трафик, което си беше супер за нас и нашето пътешествие.

По пътя за Ново село минахме през няколко села като Балей, Флорентин, Куделин и няколко други. Пътувахме си и се радвахме на селцата, през които минавахме. 

Стигнахме до Ново село и се поразходихме из центъра. Видяхме училището, читалището и църквата, след което се отправихме към изхода за Видин. На края на селото видяхме винарната и лозовите масиви, чийто плод захранва винопроизводството в този район.

Символите, които ни изпратиха от Ново село бяха бъчва от едната страна и грозд от другата. Усещането, което ни създаде това село е, че има живот в него и с наличието на тази винарна може да се допринесе за икономическото развитие на региона. Не съм търсила информация дали има винен туризъм, но може да се гледа в тази посока.

Заедно с моя син си направихме готина екскурзия, въпреки че туризмът в тази част на страната ни не е много развит.  

Последното село, през което минахме преди да се приберем отново във Видин, беше Капитановци. Не влизахме навътре в селото, за да разгледаме центъра, но си спомних, че като ученичка ходих на бригади и съм брала домати в това село. Този спомен за ученическите бригади, замерването с доматите и изпълнението на нормите къде с шмекеруваме, къде наистина, ме изпълни с радост и вдъхновение.

Ние видяхме Северозапада по различен начин и не мислехме толкова за демографските и икономическите проблеми на тази част от България. 

Съдейки по поддържаните местни Читалища в различните села, допускам че читалищната дейност е добре развита в обходения от нас регион. Предполагам, че се провеждат различни мероприятия в тези културни средища и хората пазят местните традиции и обичаи. Със сигурност ще проуча повече за дейността на Читалищата в тези северозападни села и какви мероприятия и събития организират, за да мога да се включа активно в някоя местна инициатива.

Автор: Мирослава Владимирова