Намерихме си евтини билети от София до Ларнака за предпоследната седмица на месец април 2024г. Пътувахме само с една чанта за ръчен багаж и едно закупено място в самолета, за да може съпругът ми да седне пред мен и да му надувам главата по време на полета.
Полетът ни беше с Уизеър в 6 часа от терминал 1 на Летще София и към 8.05 кацнахме благополучно в Ларнака. Заходът на самолета над Ларнака открива красива гледка над Соленото езеро и градът.
Още с пристигането си започнахме да се радваме на красотата, която виждахме от самолета.
След като кацнахме от летището хванахме автобус 425 и слязохме в централната част на града близо до променанадата Финикудес.
От тук тръгват много автобуси до различни дестинации в Кипър като Никозия, Нагия Апа, Пафос и други.
Понеже беше рано се поразходихме по пешеходната алея, видяхме пристанището и павилиончетата на туристическите агенции, които предлагаха различни трипове. След което решихме да седнем да изпием по едно кафе и да хапнем нещо. Така нашият избор беше Неро кафе, където си поръчахме черно кафе за разбуждане и два сладкиша - морковен кекес и ябълков пай, които се оказаха много вкусни.
И докато си отпивахме от кафето обмисляхме какви мероприятия да си организираме за тези два дни. Така стана към 10 часа и решихме да отидем в хотела, който си бяхме резервирали през букинг. Преди да букнем хотела направихме справка за цена на нощувка и в официалната страница на Хотел Аморгос
Хотелът е с много добра локация и съвсем близо до пристанището, църквата и крепостта. Предлагането на закуска също наклони везните за резервация в този хотел.
За наша радост, при пристигане в хотелa ние можехме да се настаним веднага. Стаята имаше една голяма спалня и две единични легла, защото резервацията ни беше за 3-ма човека.
Нашата визита в Кипър съвпадна с провеждането на турнир по плажен тенис. Така по време на вкусната закуска в hotel Amorgos виждахме и отбора на Полша, който беше отседнал в този хотел. Останахме удовлетворени от избора на хотел за нашия двудневен престой в Ларнака.
Най-често хапвахме в в заведението Alexander, където опитвахме основно традиционни и местни ястия - като мусака, сувлаки и халуми. Като комплимент от заведението поднасят купичка с пуканки, а сметката за плащане се носи в малка чашка и се оставя на масата. Имаше възможност за плащане на сметката за консумацията в евра в кеш или с банкова карта.
Всичко беше много вкусно, но цените са малко високи. Порциите са големи и може да се вземе в кутия за хапване по-късно.
Има много украинци, които са се заселили в Ларнака. Общността им е обособила едно местенце в еспланадата Финикудес, което показва тяхното отношение към случващото се в тяхната страна.
Това място спира много туристи и всички ние осъзнаваме, че сме истински щастливци, защото не сме принудени да бягаме от собствените си домове!
Тук в Ларнака ние успяхме да срещнем и една българка, която работеше като камериерка в хотела. От нея се информирахме, че наемите са се вдигнали много и детските градини са много скъпи.
Също така разбрахме, че има много африканци и украинци, живеещи в Ларнака, които са основна трудова конкуренция на нашенците. От разказа на Мария ни стана ясно, че много българи, работещи в Кипър, започват да се връщат в България, защото скъпата храна, високите наеми и допълнителните битови разходи не оправдават гурбетчииството им там. Освен това животът не бил толкова спокоен, колкото в годините преди пандемията, а нападенията и обирите са се увеличили.
Усетихме една носталгия в тази наша българка, която обмисляше евентуално завръщане в България.
Но нашето намерение беше да се разходим до Зенобия и ние го реализирахме. Пътуването е с продължителност 2 часа и трипът започва от пристанището в Ларнака.
От палубата на корабчето се слиза в долната част и се наблюдава заобикалящият ни морски свят. Удобно седнали на пейката можехме да гледаме през прозорците псажи с риба, морското дъно и да разгледаме потъналия ферибот Зенобия.
След като разгледахме потъналия ферибот имахме малък престой за около 20 минути и всеки желаещ да поплува около корабчето можеше да го направи. Водата беше студена и ние със съпруга ми се въздържахме от плуване в морето над Зенобия. Имаше и друго корабче, което организираше гмуркане и разглеждане на кораба отвътре.
Трипът ни завърши с акустиране в пристанището и последващи разходки из Ларнака. Плажът до Финикудес не ни допадна много, защото пяъкът беше като пръст или глина, а морето беше мръсно. Разбира се, че не пропуснахме да си потопим краката в него и да поседим на шезлонг за кратко.
За мен беше ново, че се отглеждат много магарета в Кипър и по тази причина се разглежда възможността за предлагане на продукти като магарешко сирене, магарашеко мляко и пр.
Забелязах, че в сапуните и някои козметични продукти присъства магарешкото мляко като съставка.
Този първи ден от нашия уикенд в Ларнака мина бързо и почти неусетно, но умората започна да ни наляга.
За следващия ден бяхме решили да отидем до Агия Напа, да поплажуваме малко и да разгледаме това курортно селище. Но за това готино местенце съм разказала в друга статия.
Автор: Мирослава Владимирова