Разходка из селищата по Дунав в Северозапада

От доста време планирам обиколка на селата около Дунава във Видинска област. И тази възможност ми се отдаде в последния ден на месец март 2023 г. За целта ми трябваше кола, която любезно ни беше предоставена от моите родители и личен шофьор, в лицето на моя син, който да ми ходи по акъла.

Отправна точка ни беше гр Видин и решихме първо да минем през селото на моя съпруг Слана Бара, за да посвършим малко работа.

След като се потрудихме 2 часа в това село, с моя син тръгнахме за Брегово.

 За наше щастие видяхме един уреден център, функциониращо читалище и работещо училище. 

В Брегово имаше банкомат и Аптека, което си ме зарадва. Не зная броят на населението колко е, но това е едно добре уредено селище на границата с Република Сърбия. 

От Брегово със сина ми потеглихме за Ново село, за да видим известната винарна там.

Пътуването беше спокойно и нямаше голям трафик, което си беше супер за нас и нашето пътешествие.

По пътя за Ново село минахме през няколко села като Балей, Флорентин, Куделин и няколко други. Пътувахме си и се радвахме на селцата, през които минавахме. 

Стигнахме до Ново село и се поразходихме из центъра. Видяхме училището, читалището и църквата, след което се отправихме към изхода за Видин. На края на селото видяхме винарната и лозовите масиви, чийто плод захранва винопроизводството в този район.

Символите, които ни изпратиха от Ново село бяха бъчва от едната страна и грозд от другата. Усещането, което ни създаде това село е, че има живот в него и с наличието на тази винарна може да се допринесе за икономическото развитие на региона. Не съм търсила информация дали има винен туризъм, но може да се гледа в тази посока.

Заедно с моя син си направихме готина екскурзия, въпреки че туризмът в тази част на страната ни не е много развит.  

Последното село, през което минахме преди да се приберем отново във Видин, беше Капитановци. Не влизахме навътре в селото, за да разгледаме центъра, но си спомних, че като ученичка ходих на бригади и съм брала домати в това село. Този спомен за ученическите бригади, замерването с доматите и изпълнението на нормите къде с шмекеруваме, къде наистина, ме изпълни с радост и вдъхновение.

Ние видяхме Северозапада по различен начин и не мислехме толкова за демографските и икономическите проблеми на тази част от България. 

Съдейки по поддържаните местни Читалища в различните села, допускам че читалищната дейност е добре развита в обходения от нас регион. Предполагам, че се провеждат различни мероприятия в тези културни средища и хората пазят местните традиции и обичаи. Със сигурност ще проуча повече за дейността на Читалищата в тези северозападни села и какви събития организират, за да мога да се включа активно в някоя местна инициатива като доброволец.